Основната функция на система за чиста вода е да осигури висока{0}}чистота, стабилна вода чрез множество технологии за пречистване, отговарящи на строгите изисквания за качество на водата на промишленото производство, лабораторните изследвания и други области. Това е конкретно отразено в пет измерения: отстраняване на примеси, обезсоляване, стерилизация и дезинфекция.
1. Отстраняване на примеси
Системата за чиста вода може ефективно да отстрани физическите примеси като суспендирани твърди вещества, колоиди и микроорганизми от водата. Например, при производството на електронни чипове, такива примеси могат да причинят късо съединение, докато система с чиста вода може да повиши процента на добив при производството на чипове до над 99%.
2. Обезсоляване
Чрез технологиите за обратна осмоза и йонообмен системата може да намали съдържанието на сол във водата до ниво ppm (части на милион). В химическата промишленост проводимостта на реакционните разтвори трябва да бъде под 0,1 μS/cm; система за чиста вода може точно да контролира концентрацията на сол, за да отговори на изискванията на химичните реакции.
3. Микробен контрол
Чрез интегриране на технологии като ултравиолетова стерилизация и ултрафилтрационни мембрани, системата може да постигне степен на стерилизация от 99,99%. Фармацевтичните компании използват тази характеристика, за да гарантират, че микробното съдържание на водата за инжектиране отговаря на стандартите за стерилност на Китайската фармакопея.
4. Отстраняване на органични вещества
За органични замърсители, като хуминова киселина и остатъци от пестициди, адсорбционният слой с активен въглен на системата за чиста вода може да намали съдържанието на органична материя до под 10 ppb. Компаниите за напитки използват това, за да гарантират, че бутилираната вода не произвежда неприятни-вкусове и поддържа постоянен вкус на продукта.
5. Стабилно качество на водата
Чрез онлайн откриване на проводимостта и автоматично изплакване на циркулацията, системата може да поддържа колебания в качеството на изходната вода в рамките на ±1%. Лабораториите разчитат на тази характеристика, за да гарантират, че степента на отклонение на празните контролни данни във всеки експеримент не надвишава определения праг.
