Резюме: Лабораторните системи за чиста вода обикновено се използват за производство на вода с висока{0}}чистота. Водата с висока-чистота се отнася предимно за вода, която е напълно отстранила проводимата среда, не-диоциирани газове, колоиди и органични вещества (включително бактерии). Свръхчистата вода е вид вода с висока-чистота, която почти напълно отстранява проводими среди, не-диоциирани газове, колоиди и органични вещества (включително бактерии). Неговата проводимост обикновено е 0,1~0,055 μS/cm, съпротивлението (25 градуса) > 10 x 10⁶ O/cr, а съдържанието на сол е 0,1 mg/L. Идеалната чиста вода (теоретично) има проводимост от 0,055 μS/cm и съпротивление от 18,3 x 10⁶ Ω/cm.
Технически принципи на лабораторни системи за чиста вода:
Възприемайки усъвършенствани технологии за обратна осмоза и йонообмен и контролирана от микрокомпютърна програма с една-платка, системата автоматично показва данни за качеството на водата, за да получи високо{1}}качествена изходна вода. Изходното съпротивление обикновено може да достигне 18 mA/cm. Компонентите включват бустерна помпа, електромагнитно овлажняване, йонообменна смола с голям-капацитет, RO мембрана за обратна осмоза, филтърни патрони, съединители за тръби, контролни компоненти и ултравиолетови лампи.
Принципът на обратната осмоза е да се приложи налягане, по-голямо от естественото осмотично налягане към страната на суровата вода, което кара водните молекули да проникнат от страната с висока-концентрация към страната с ниска-концентрация. Тъй като размерът на порите на мембраната за обратна осмоза е стотици пъти по-малък от този на вирусите и бактериите или дори няколко пъти по-малък, различни заболявания, бактерии, тежки метали, разтворими твърди вещества, органични замърсители, калциеви и магнезиеви йони не могат да преминат през мембраната за обратна осмоза за пречистване.
